Home » Патенти » Хидравлично-ударна помпа

Хидравлично-ударна помпа

Хидравлично-ударна помпа

Гравитационна помпа

Hydraulic Ram Pump

Gravity Pump

неоспоримо устройство на принципа на свободната енергия, патентовано, работещо и използвано от няколко века насам
Кратко описание на устройството:

Хидравлично-ударната помпа е циклична водна помпа, захранвана от хидро-силата. Тя поема вода от една хидравлична глава (под налягане), и изпомпва вода от по-висока хидравлична глава с по-нисък дебит. Устройството използва ефекта на водния чук, за да развие налягане, което позволява част от входящия дебит, който захранва помпата, да бъде повдигната до по-висока точка от онази, от която водата първоначално стартира. Хидравлично-ударната помпа понякога се използва в отдалечени зони, където е налице нисък динамичен/статичен водоизточник и има нужда за изпомпване на вода към по-високо от водоизточника място. В тази ситуация, помпата често е много полезна, защото не се нуждае от външен източник на енергия – единствено от кинетичната или потенциалната енергия на течащата или циркулиращата вода.

– Как работи хидравлично-ударната помпа?
– Водоснабдяването изпълва Входната тръба до Външния клапан. Самозадвижващият се цикъл стартира с отворен Външен клапан и затворен Вътрешен клапан.
– Водата навлиза във Входната тръба и извира през Външния клапан.
– Когато водата достигне определена скорост, водното триене затваря Външния клапан.
– Водната инерция, наречена “воден чук”, отваря Вътрешния клапан. Това засилва водата ногаре по Доставната тръба, и създава налягане във въздушното тяло, навлизайки в него и притискайки въздуха там.
– Когато водната инерция (водният чук) умре и се върне назад, водата потича в обратната посока.

– Вътрешният клапан се затваря заради налягането от Доставната тръба, а Външният клапан се отваря, подготвяйки помпата за следващия цикъл.

Това се случва от 25 до 100 пъти в минута. Това е начинът, по който водата изпомпва вода. За всеки 30 см на падане на водата по Захранващата тръба, идваща от водоизточника,  хидравлично-ударната помпа може да я изкачи нагоре по Доставната тръба на височина 7.5 метра, до максимум 152 метра. В зависимост от това какъв размер помпа ползвате, хидравлично-ударната помпа може да работи най-малко с 3 литра в минута и най-много с 3030 литра в минута или повече от 1 300 000 литра за ден.

История на изобретението:

През 1772г, Джон Уайтърст (John Whitehurst) от Чешир, Англия (Cheshire, United Kingdom), изобретил ръчно контролиран предшественик на хидравлично-ударната помпа, наречен “пулсиращ двигател” и инсталирал първия такъв в Оултън (Oulton), Чешир, с цел да издигне вода до 4.9 метра. През 1783г инсталирал друг такъв двигател, в Ирландия. Той не патентовал изобретението си и подробностите са неясни, но е известно, че е разполагало с въздушен съд.

Първата самодействаща хидравлично-ударна помпа била изобретена от французина Доузеф Майкъл Монголфиер (Joseph Michel Montgolfier) (най-добре известен като съ-изобретател на горещия летателен балон) през 1796г, с цел да издигне вода до хартиената си фабрика във Войрон (Voiron). Неговият приятел Матю Боултън (Matthew Boulton) получил английски патент по негово искане през 1797г. Синовете на Монтгофиер получили английски патент за подобрена версия през 1816г, и той бил връчен, заедно с дизайна на Уайтърст, през 1820г на Джосая Ийстън (Josiah Easton), инженер, роден в Съмърсет (Somerset), който тъкмо се бил преместил в Лондон.

Фирмата на Ийстън, наследена от сина му Джеймс (1796-1871), се разраснала през 19-ти век и станала една от най-важните инжерни производители в Обединеното кралство, с големи заводи в Ерит, Кент (Erith, Kent). Те се специализирали във водоснабдяване и канални системи по целия свят, както и в земни дренажи. Фирмата “Eastons” произвеждала добри индустриални хидравлично-ударни помпи за водоснабдяване на големи провинциални къщи, ферми и селищни общности. Към 2004г някои от техните системи все още съществуват, един такъв пример е селцето Толер Уелме в Дорсет (Toller Whelme, Dorset).

Фирмата прекратила дейността си през 1909г, но бизнесът с хидравлично-ударни помпи бил продължен от Джеймс Р. Ийстън (James R Easton). През 1929 бизнесът бил придобит от фирмата “Green & Carter” от Уинчестър, Хемпшир (Winchester, Hampshire).

Първият американски патент бил връчен на Джоузеф Кърню (Joseph Curneau) и Стефан Етиене С. Халет (Stephen (Étienne) S. Hallet) през 1809г. Американският интерес към хидравлично-ударните помпи се увеличил през 1840г и били издадени още патенти и домашни фирми започнали да предлагат хидравлично-ударни помпи за продажба. Към края на 19-ти век интересът спаднал заради навлизането на електричеството и електрическите помпи станали широко разпространени (корпоративният интерес, който в голяма степен стъпкал Тесла, стъпкал и всичко останало, което не ползвало платена енергия, бел.прев).

Към края на 20-ти век интересът към хидравлично-ударните помпи се съживява, заради появилите се нужди от зелени технологии в развиващите се страни и от енергийно-икономични технологии в развитите страни. Добър пример за това е фондация “AID Foundation International” във Филипините, която спечели наградата “Ashden” заради разработените от нея хидравлично-ударни помпи, които са лесни за поддръжка и употреба в отдалечени села.
Advertisements